Зад завесата на часовниците за водни спортове

chasovnici za vodni sportove
Image: Roger Green

Часовниците за водни спортове се отличават не само със своята устойчивост на налягането във вода, но и с топ дизайн. При тях също има класове и деление на „Мерцедес”, „Ролс Ройс” или „Пежо”, но те се отнасят повече за външния вид и материалите, отколкото за характеристиките.

Часовникът за гмуркане е сложен механизъм с възможности за отчитане на дълбочината, време на потапяне и изплуване. Целта е не просто часовникът да работи под вода, но и да осигури комфорта на собственика си.

При покупката на водоустойчив часовник първо трябва да решим за какво искаме да го ползваме. За плуване в басейн, море или океан, но на малка дълбочина, е необходимо наличие на гумирана кожна каишка или устойчива на корозия метална верижка, плътно минерално стъкло, корпус от неръждаема стомана или титан и водоустойчивост до 100 м или 10 атмосфери.

Първата и основна характеристика на часовника за шнорхелинг и дайвинг, е херметичността на корпуса. Дори минимално количество влага може да предизвика ръжда на часовниковите механизми. Освен това налягането при спускане във вода може да деформира стъклото, капака на циферблата и дори самия механизъм. Например при налягане 10 атмосфери, стъклото на дисплея трябва де е поне 4 мм, за да не се пръсне.

Списъкът с необходимите екстри се увеличава, ако ще се гмуркате с акваланг. В този случай часовникът е част от професионалното оборудване. Водолазният часовник трябва да издържа на налягане поне до 200 метра, да има безел, стрелки с луминесцентно покритие, корпусът да е подсилен с допълнителни водонепроницаеми уплътнения. Да не забравяме еластичната каишка с възможности за удължаване, която лесно приляга на водолазния костюм. Необходими характеристика са дълбокомер, термометър, таймер, обратно броене.

Някои модели часовници за водни спортове разполагат с хелиев клапан. Молекулите на хелия са по-леки от водата. При декомпресия, когато налягането вътре в корпуса достигне 3 атмосфери, хелият автоматично се изпуска, за да предотврати пръсването.

Корпусът на часовниците за дайвинг се прави от висококачествена стомана или титан, уплътнен от вътрешната страна. За да има по-голяма видимост под водата, върху стрелките и основните индикатори се нанася луминесцентно покритие. Задължителен елемент е т.нар. безел или люнет. Това е въртящ се пръстен с деления за засичане на времето, за да не се просрочи допустимия престой под вода, което пък би довело до недостиг на въздух. Последните 15 или 20 минути са маркирани в червено или оранжево. Върху безела има и знак под формата на точка или триъгълник, който показва, че въздухът приключва и трябва да започне изкачване на повърхността.

Има два вида тестове на качеството на водонепроницаемия часовник. За модели с устойчивост до 100 метра се прави «суха» проверка. В специален прибор Waterproof Checker се възпроизвежда налягане, съответстващо на определена дълбочина под водата и се измерва степента на деформация на стъклото. При „мократа проверка” корпусът на часовника, без механизма, се слага в прибор, който се залива с вода и се поставя под налягане. След теста в корпуса не трябва да има наличие на влага.

Има и тестове за конденз. Часовникът се слага върху гореща пластина с температура 40°C до 45°C и се държи докато корпуса и стъклото не достигнат тези градуси. След това се залива с хладка вода. Часовникът се подсушава и след експеримента не би трябвало да има капки вода от вътрешната страна на стъклото.

Проверката за надеждност предвижда поставяне на часовника в хладка вода на дълбочина около 30 сантиметра за около 50 часа. След изваждането, часовникът трябва да работи без забележки и да няма конденз.